9 jul 2008, 19:19

Прошка

  Poesía » Otra
788 0 6

    П р о ш к а

 

Понякога човек греши.

Хора сме. Безгрешни няма.

И колко скучни щяхме да сме аз и ти,

и всички, ако бяхме идеални.

 

Тогава нямаше да има и мечти,

тръпката от риска нямаше да ни изгаря,

нямаше да има и тревожни дни,

и безсънни нощи, радост във сълзите...

 

Човек е мъничка вселена,

която прави живота пъстър и красив,

а не е облечен в черно-бяла дреха -

изтъкана скука, без емоции и смях.

 

Всеки понякога греши

и като отплата за пъстротата на живота,

всеки трябва грешката си да плати,

а другите до него да прощават.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...