9 jul 2008, 19:19

Прошка

  Poesía » Otra
789 0 6

    П р о ш к а

 

Понякога човек греши.

Хора сме. Безгрешни няма.

И колко скучни щяхме да сме аз и ти,

и всички, ако бяхме идеални.

 

Тогава нямаше да има и мечти,

тръпката от риска нямаше да ни изгаря,

нямаше да има и тревожни дни,

и безсънни нощи, радост във сълзите...

 

Човек е мъничка вселена,

която прави живота пъстър и красив,

а не е облечен в черно-бяла дреха -

изтъкана скука, без емоции и смях.

 

Всеки понякога греши

и като отплата за пъстротата на живота,

всеки трябва грешката си да плати,

а другите до него да прощават.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...