Прошка
П р о ш к а
Понякога човек греши.
Хора сме. Безгрешни няма.
И колко скучни щяхме да сме аз и ти,
и всички, ако бяхме идеални.
Тогава нямаше да има и мечти,
тръпката от риска нямаше да ни изгаря,
нямаше да има и тревожни дни,
и безсънни нощи, радост във сълзите...
Човек е мъничка вселена,
която прави живота пъстър и красив,
а не е облечен в черно-бяла дреха -
изтъкана скука, без емоции и смях.
Всеки понякога греши
и като отплата за пъстротата на живота,
всеки трябва грешката си да плати,
а другите до него да прощават.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Танева Всички права запазени
