9.07.2008 г., 19:19 ч.

Прошка 

  Поезия » Друга
632 0 6

    П р о ш к а

 

Понякога човек греши.

Хора сме. Безгрешни няма.

И колко скучни щяхме да сме аз и ти,

и всички, ако бяхме идеални.

 

Тогава нямаше да има и мечти,

тръпката от риска нямаше да ни изгаря,

нямаше да има и тревожни дни,

и безсънни нощи, радост във сълзите...

 

Човек е мъничка вселена,

която прави живота пъстър и красив,

а не е облечен в черно-бяла дреха -

изтъкана скука, без емоции и смях.

 

Всеки понякога греши

и като отплата за пъстротата на живота,

всеки трябва грешката си да плати,

а другите до него да прощават.

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??