7 mar 2011, 7:06

Прошка

Poesía » De amor

1.3K 0 6

Ти молиш ме да ти простя,
не ме моли - сърцето ми отдавна не е храм.
След теб останах без душа...
и няма как аз прошка да ти дам.

Не ти е нужно моето "прощавам",

щом аз не съм ти вече нужна.
Не ми остана нищичко да давам.
Прости на себе си, аз вече съм ти чужда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Щом чуждият прости на близки всички грешки,
щом чуждият на просещият дава...
Небето му изпраща лъчи и слънчеви усмивки,
защото се е научил, да прощава!

2011-03-08T13:54:11+02:00
V_a_n_q (Истинска)

Прошката е винаги трудна, но и винаги възможна, стига да имаш смисъл да я дадеш на някого, който дори не я заслужава..
Поздрав за стиха!

2011-03-08T12:37:14+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Хубав стих!
Поздрави!

2011-03-08T09:56:27+02:00
liliv (Лилия Велчева)

Няма по-трудно и почти невъзможно нещо от прошката към себе си.
За да полетиш отново, все някога ще трябва да простиш. Ти ще можеш, Ира! Но той...едва ли...
Щастлива пролет!

2011-03-07T14:59:33+02:00
female_sg (Боряна)

С Мариники, поздрави!

2011-03-07T11:29:20+02:00