7.03.2011 г., 7:06

Прошка

Поезия » Любовна

1.3K 0 6

Ти молиш ме да ти простя,
не ме моли - сърцето ми отдавна не е храм.
След теб останах без душа...
и няма как аз прошка да ти дам.

Не ти е нужно моето "прощавам",

щом аз не съм ти вече нужна.
Не ми остана нищичко да давам.
Прости на себе си, аз вече съм ти чужда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Щом чуждият прости на близки всички грешки,
щом чуждият на просещият дава...
Небето му изпраща лъчи и слънчеви усмивки,
защото се е научил, да прощава!

2011-03-08T13:54:11+02:00
V_a_n_q (Истинска)

Прошката е винаги трудна, но и винаги възможна, стига да имаш смисъл да я дадеш на някого, който дори не я заслужава..
Поздрав за стиха!

2011-03-08T12:37:14+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Хубав стих!
Поздрави!

2011-03-08T09:56:27+02:00
liliv (Лилия Велчева)

Няма по-трудно и почти невъзможно нещо от прошката към себе си.
За да полетиш отново, все някога ще трябва да простиш. Ти ще можеш, Ира! Но той...едва ли...
Щастлива пролет!

2011-03-07T14:59:33+02:00
female_sg (Боряна)

С Мариники, поздрави!

2011-03-07T11:29:20+02:00