Mar 7, 2011, 7:06 AM

Прошка

Poetry » Love

1.3K 0 6

Ти молиш ме да ти простя,
не ме моли - сърцето ми отдавна не е храм.
След теб останах без душа...
и няма как аз прошка да ти дам.

Не ти е нужно моето "прощавам",

щом аз не съм ти вече нужна.
Не ми остана нищичко да давам.
Прости на себе си, аз вече съм ти чужда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Щом чуждият прости на близки всички грешки,
щом чуждият на просещият дава...
Небето му изпраща лъчи и слънчеви усмивки,
защото се е научил, да прощава!

2011-03-08T13:54:11+02:00
V_a_n_q (Истинска)

Прошката е винаги трудна, но и винаги възможна, стига да имаш смисъл да я дадеш на някого, който дори не я заслужава..
Поздрав за стиха!

2011-03-08T12:37:14+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Хубав стих!
Поздрави!

2011-03-08T09:56:27+02:00
liliv (Лилия Велчева)

Няма по-трудно и почти невъзможно нещо от прошката към себе си.
За да полетиш отново, все някога ще трябва да простиш. Ти ще можеш, Ира! Но той...едва ли...
Щастлива пролет!

2011-03-07T14:59:33+02:00
female_sg (Боряна)

С Мариники, поздрави!

2011-03-07T11:29:20+02:00