Прошка се дава, прошка се взема
Дойде ли Тая с косата
никога не дава отсрочка,
с един замах в тъмата
на всичко слага точка.
Купища злато не ще е спрат
щом дошла е за душата човешка,
щом определила е точно денят
Тя не ще направи грешка.
Каквито и мерки да вземе
за спасение свое човекът,
безсмислено е, дошло ли е време,
часовникът спрял е, не цъка.
Тогава прошка се дава
и се взема за последен път,
човекът тръгва спокоен тогава
по начертания от Нея път.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Яндов Todos los derechos reservados
