Дойде ли Тая с косата
никога не дава отсрочка,
с един замах в тъмата
на всичко слага точка.
Купища злато не ще е спрат
щом дошла е за душата човешка,
щом определила е точно денят
Тя не ще направи грешка.
Каквито и мерки да вземе
за спасение свое човекът,
безсмислено е, дошло ли е време,
часовникът спрял е, не цъка.
Тогава прошка се дава
и се взема за последен път,
човекът тръгва спокоен тогава
по начертания от Нея път.
© Никола Яндов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
