tanq_mezeva (Таня Мезева)
1579 21323
26 oct 2011, 22:19

Прошка за доверие 

  Poesía » Filosófica
1312 0 14

Тежат ни неизречените мисли.
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.

И този белег стяга като примка.
Без въздух колабира любовта.
В живота си, изпуснатата бримка
съшиваме  с илюзии  в нощта.

Заровили ножовете дълбоко,
захвърлили наужким горестта
прощаваме, но с поглед от високо
презрително поглеждаме света.

Забравяме, че смъртни сме и носим
кръста` си към Голготата сега.
Но с прошката от други да изпросим,
доверие за нас във вечността.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??