29 nov 2007, 20:35

Прошка за палача

  Poesía » Civil
1.2K 0 12
ПРОШКА ЗА ПАЛАЧА

Боли ме кървавото тяло.
Изпълва се зад мен площадът.
От мойта кръв обезумяла,
реве тълпата: "Нека страда!"
и оня, с черната качулка,
опитва с нокът острието;
и, пъргав като невестулка,
се стрелва ножът по сърцето...
ала кръвта ми е измама -
пак някой луд тълпата буни,
че за палача прошка няма,
щом жертвата не го целуне...
И тръгват праведници-юди,
продали ме за трийсет гроша,
сакати, куци, слепи, луди,
попове гъгнат: "Дай му прошка!";
и шурва черна кръв - повторно.
Сам ножът прошката изстрада -
от мойта шия непокорна
палачът си изкарва хляба...

Притихнали след пиршеството
трупа човеците понасят.
Напразно им е тържеството -
душата, гневна, се възнася,
видя как тялото й плаче,
когато Богу се предава
и плю в лицето на палача:
"На робите не се прощава!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малко зловещо ми
    се видя в началото,
    но като цяло е станало
    невероятно, поздравления!
  • душата, гневна, се възнася,
    видя как тялото й плаче,
    когато Богу се предава
    и плю в лицето на палача:
    "На робите не се прощава!"

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!! Все повече се възхищавам от твоето творчество.
  • от мойта шия непокорна
    палачът си изкарва хляба...
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!*
  • мНОГО СИ ДОбрА
  • След всичко, казано преди мен, бих добавила само ВЪЗХИЩАВАМ СЕ!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...