Боли ме кървавото тяло. Изпълва се зад мен площадът. От мойта кръв обезумяла, реве тълпата: "Нека страда!" и оня, с черната качулка, опитва с нокът острието; и, пъргав като невестулка, се стрелва ножът по сърцето... ала кръвта ми е измама - пак някой луд тълпата буни, че за палача прошка няма, щом жертвата не го целуне... И тръгват праведници-юди, продали ме за трийсет гроша, сакати, куци, слепи, луди, попове гъгнат: "Дай му прошка!"; и шурва черна кръв - повторно. Сам ножът прошката изстрада - от мойта шия непокорна палачът си изкарва хляба...
Притихнали след пиршеството трупа човеците понасят. Напразно им е тържеството - душата, гневна, се възнася, видя как тялото й плаче, когато Богу се предава и плю в лицето на палача: "На робите не се прощава!"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
се видя в началото,
но като цяло е станало
невероятно, поздравления!