Прошка за палача
ПРОШКА ЗА ПАЛАЧА
Боли ме кървавото тяло.
Изпълва се зад мен площадът.
От мойта кръв обезумяла,
реве тълпата: "Нека страда!"
и оня, с черната качулка,
опитва с нокът острието;
и, пъргав като невестулка,
се стрелва ножът по сърцето...
ала кръвта ми е измама -
пак някой луд тълпата буни,
че за палача прошка няма,
щом жертвата не го целуне...
И тръгват праведници-юди,
продали ме за трийсет гроша,
сакати, куци, слепи, луди,
попове гъгнат: "Дай му прошка!";
и шурва черна кръв - повторно.
Сам ножът прошката изстрада -
от мойта шия непокорна
палачът си изкарва хляба...
Притихнали след пиршеството
трупа човеците понасят.
Напразно им е тържеството -
душата, гневна, се възнася,
видя как тялото й плаче,
когато Богу се предава
и плю в лицето на палача:
"На робите не се прощава!"
Боли ме кървавото тяло.
Изпълва се зад мен площадът.
От мойта кръв обезумяла,
реве тълпата: "Нека страда!"
и оня, с черната качулка,
опитва с нокът острието;
и, пъргав като невестулка,
се стрелва ножът по сърцето...
ала кръвта ми е измама -
пак някой луд тълпата буни,
че за палача прошка няма,
щом жертвата не го целуне...
И тръгват праведници-юди,
продали ме за трийсет гроша,
сакати, куци, слепи, луди,
попове гъгнат: "Дай му прошка!";
и шурва черна кръв - повторно.
Сам ножът прошката изстрада -
от мойта шия непокорна
палачът си изкарва хляба...
Притихнали след пиршеството
трупа човеците понасят.
Напразно им е тържеството -
душата, гневна, се възнася,
видя как тялото й плаче,
когато Богу се предава
и плю в лицето на палача:
"На робите не се прощава!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кети Рашева Все права защищены
