Няма я вече тук любовта,
отлетя,
като птица без гнездо се лута
и умря...
Изтрила спомена за мен
с ръка,
криле разперваш в новия си ден,
с тъга...
* * *
Как случи се това така –
душите ни, що бяха слели се във цяло,
сега да скитат в самота,
студени като мъртво тяло...
Закривайки очите си с ръка,
прощални думи ти изричаш,
но аз не вярвам във това,
аз знам, че още ме обичаш...
© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados
Има надежда и светлина щом изказва се прощално
не гледайки те в очите ти.
Не иска да вижда болката и
тъгата ти .