evotosh (Задгробник Евотош)
1 121

14 нояб. 2012 г., 19:32

Прощални думи

Поэзия » Философская

1.3K 0 3

Няма я вече тук любовта,

отлетя,

като птица без гнездо се лута

и умря...

Изтрила спомена за мен

с ръка,

криле разперваш в новия си ден,

с тъга...

* * *

Как случи се това така –

душите ни, що бяха слели се във цяло,

сега да скитат в самота,

студени като мъртво тяло...

Закривайки очите си с ръка,

прощални думи ти изричаш,

но аз не вярвам във това,

аз знам, че още ме обичаш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gefita (Георги Табаков)

Красиво написан стих с болка тъжна.
Има надежда и светлина щом изказва се прощално
не гледайки те в очите ти.
Не иска да вижда болката и
тъгата ти .

2012-11-14T23:22:55+02:00
Donka900 (Триб Трибс)

Прекрасен стих!Докосва!Любовта окриля,а изживяната любов е непреодолима!6 от мен и поздрави!

2012-11-14T22:40:38+02:00
arika (Забравих го )

Страхотно е, браво!

2012-11-14T21:08:41+02:00

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0