14 нояб. 2012 г., 19:32

Прощални думи

1.3K 0 3

Няма я вече тук любовта,

отлетя,

като птица без гнездо се лута

и умря...

 

Изтрила спомена за мен

с ръка,

криле разперваш в новия си ден,

с тъга...

 

*                           *                             *

 

Как случи се това така –

душите ни, що бяха слели се във цяло,

сега да скитат в самота,

студени като мъртво тяло...

 

Закривайки очите си с ръка,

прощални думи ти изричаш,

но аз не вярвам във това,

аз знам, че още ме обичаш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво написан стих с болка тъжна.
    Има надежда и светлина щом изказва се прощално
    не гледайки те в очите ти.
    Не иска да вижда болката и
    тъгата ти .
  • Прекрасен стих!Докосва!Любовта окриля,а изживяната любов е непреодолима!6 от мен и поздрави!
  • Страхотно е, браво!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...