Nov 14, 2012, 7:32 PM

Прощални думи

1.3K 0 3

Няма я вече тук любовта,

отлетя,

като птица без гнездо се лута

и умря...

 

Изтрила спомена за мен

с ръка,

криле разперваш в новия си ден,

с тъга...

 

*                           *                             *

 

Как случи се това така –

душите ни, що бяха слели се във цяло,

сега да скитат в самота,

студени като мъртво тяло...

 

Закривайки очите си с ръка,

прощални думи ти изричаш,

но аз не вярвам във това,

аз знам, че още ме обичаш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво написан стих с болка тъжна.
    Има надежда и светлина щом изказва се прощално
    не гледайки те в очите ти.
    Не иска да вижда болката и
    тъгата ти .
  • Прекрасен стих!Докосва!Любовта окриля,а изживяната любов е непреодолима!6 от мен и поздрави!
  • Страхотно е, браво!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...