fresh (Даниела)
88 398
2 ago 2005, 8:18

Прощално 

  Poesía
1014 0 3

Прощално

             На Него

 

Прости ми, страннико, за мойто дръзновение.

За онез лирични римички, написани в нощта.

Те всички са цветя на любовно вдъхновение,

напоени са с желание, спиртосано от ревността.

 

Любов ли беше или ревност?

Пагубни стихии са във комбинация.

Като излишен стих изтриха моята душевност.

Две мощи, водещи до побърквация.

 

Казваше: “Недей да вършиш глупости, недей!

Пътят хлъзгав е и грешен.

От себе си да ме ревнуваш можеш само. Изтрезней!

Погубваш всичко. Губиш ме по начин смешен."

 

Сляпа бях и глуха. От ревността отровена.

Любовта зарових в гроба жива.

И кръст и сложих – тъгата сподавена.

Това ли заслужаваше? Бях несправедлива.

 

С друго момиче си вече.

Нали това целях?

Любовта ми през пръстите изтече.

Да я спра не посмях.

 

...И щастливи бъдете!

Аз да бъда не успях.

Но в на ревността нозете осъзнах –

Обратното на любовта не е омраза.

 

Обратното на любовта е страх.

 

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Последният ред е най-силен, макар че като цяло творбата няма нужда да се коментира. Много е хубава и наистина настръхнах като я четях! 6+ от мен
  • Това за страха е вярно, като цяло идеята е добра, но нещо куца в изпълнението, не мога да кажа какво, сякаш трудно се чете...5
  • На мен ми харесва!
Propuestas
: ??:??