Прощално
Прощално
На Него
Прости ми, страннико, за мойто дръзновение.
За онез лирични римички, написани в нощта.
Те всички са цветя на любовно вдъхновение,
напоени са с желание, спиртосано от ревността.
Любов ли беше или ревност?
Пагубни стихии са във комбинация.
Като излишен стих изтриха моята душевност.
Две мощи, водещи до побърквация.
Казваше: “Недей да вършиш глупости, недей!
Пътят хлъзгав е и грешен.
От себе си да ме ревнуваш можеш само. Изтрезней!
Погубваш всичко. Губиш ме по начин смешен."
Сляпа бях и глуха. От ревността отровена.
Любовта зарових в гроба жива.
И кръст и сложих – тъгата сподавена.
Това ли заслужаваше? Бях несправедлива.
С друго момиче си вече.
Нали това целях?
Любовта ми през пръстите изтече.
Да я спра не посмях.
...И щастливи бъдете!
Аз да бъда не успях.
Но в на ревността нозете осъзнах –
Обратното на любовта не е омраза.
Обратното на любовта е страх.
© Даниела All rights reserved.
