стелт (Христо Петров)
17 7
1 may 2005, 8:21

Прощално 

  Poesía
1033 0 2

Град скучен и някак затворен,

град смазващ със таз сивота,

тук пет години бях забравен,

обикнах го макар и със това.


Отминалите дни не ще забравя,

за мен са те съкровище от лед.

Стопиха се тъй бързо те накрая,

най-хубавото в тях бе чист късмет.


Любов и самота редуваха се често,

лудешки нощи, после празнота.

Не, никак ми не беше лесно

с курсантските привички и тез на любовта.


Жените в този град кошмар са,

порочност с красота замесени в едно.

И сърбаш тази розова попара,

която ти удавил си с вино.


Но всичко ,,хубаво” накрая свършва,

искаш ли го или не.

На петгодишен труд целта постигнах.

Да - лейтенант от Ве Ве Се !

 

/ 10.08.96 – по случай завършването ми/

© Христо Петров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??