Прощално
Град скучен и някак затворен,
град смазващ със таз сивота,
тук пет години бях забравен,
обикнах го макар и със това.
Отминалите дни не ще забравя,
за мен са те съкровище от лед.
Стопиха се тъй бързо те накрая,
най-хубавото в тях бе чист късмет.
Любов и самота редуваха се често,
лудешки нощи, после празнота.
Не, никак ми не беше лесно
с курсантските привички и тез на любовта.
Жените в този град кошмар са,
порочност с красота замесени в едно.
И сърбаш тази розова попара,
която ти удавил си с вино.
Но всичко ,,хубаво” накрая свършва,
искаш ли го или не.
На петгодишен труд целта постигнах.
Да - лейтенант от Ве Ве Се !
/ 10.08.96 – по случай завършването ми/
© Христо Петров All rights reserved.
