Прощално

1 мая 2005 г., 08:21

Поэзия

1031 0 2

Град скучен и някак затворен,

град смазващ със таз сивота,

тук пет години бях забравен,

обикнах го макар и със това.

Отминалите дни не ще забравя,

за мен са те съкровище от лед.

Стопиха се тъй бързо те накрая,

най-хубавото в тях бе чист късмет.

Любов и самота редуваха се често,

лудешки нощи, после празнота.

Не, никак ми не беше лесно

с курсантските привички и тез на любовта.

Жените в този град кошмар са,

порочност с красота замесени в едно.

И сърбаш тази розова попара,

която ти удавил си с вино.

Но всичко ,,хубаво” накрая свършва,

искаш ли го или не.

На петгодишен труд целта постигнах.

Да - лейтенант от Ве Ве Се !

/ 10.08.96 – по случай завършването ми/