30 mar 2007, 18:44

Прощално

  Poesía
960 0 1
Аз още те обичам, мило мое момиче!
Две разплакани слова...
Ето, в краката ти покорно коленича
и смирено подпирам колената си в прахта!

Аз още те обичам, ти си глуха,
нека раната кървяща бъда...
Вятърът безмилостно в лицата ни духа,
мирише на раздяла - нашата присъда!

               ***
И аз още те обичам, но върви си!
Две очи след тебе гаснат... не се мотай!
Както виждаш, от мене не зависи -
спри, повече не ме желай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...