Прощално
957
0
1
Аз още те обичам, мило мое момиче!
Две разплакани слова...
Ето, в краката ти покорно коленича
и смирено подпирам колената си в прахта!
Аз още те обичам, ти си глуха,
нека раната кървяща бъда...
Вятърът безмилостно в лицата ни духа,
мирише на раздяла - нашата присъда!
***
И аз още те обичам, но върви си!
Две очи след тебе гаснат... не се мотай!
Както виждаш, от мене не зависи -
спри, повече не ме желай...
Две разплакани слова...
Ето, в краката ти покорно коленича
и смирено подпирам колената си в прахта!
Аз още те обичам, ти си глуха,
нека раната кървяща бъда...
Вятърът безмилостно в лицата ни духа,
мирише на раздяла - нашата присъда!
***
И аз още те обичам, но върви си!
Две очи след тебе гаснат... не се мотай!
Както виждаш, от мене не зависи -
спри, повече не ме желай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Петрова Всички права запазени
