justcloi (Златина Петрова) justcloi (Златина Петрова)
32
Mar 30, 2007, 6:44 PM

Прощално

  Poetry
959 0 1
Аз още те обичам, мило мое момиче!
Две разплакани слова...
Ето, в краката ти покорно коленича
и смирено подпирам колената си в прахта!

Аз още те обичам, ти си глуха,
нека раната кървяща бъда...
Вятърът безмилостно в лицата ни духа,
мирише на раздяла - нашата присъда!

               ***
И аз още те обичам, но върви си!
Две очи след тебе гаснат... не се мотай!
Както виждаш, от мене не зависи -
спри, повече не ме желай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0