27 jun 2008, 9:50

Прощално

  Poesía
945 0 3


 

ПРОЩАЛНО

 

                                                      Ще отпътуваме.

                                                      Зад нас ще остане празната гара,

                                                      изпратила много тъга и любов.

                                                      И може би нявга

                                                      мотиви от песничка стара

                                                      ще викат сълзите от спомена –

                                                      все още нов.

                                                      Ще махаме весело и натъжено,

                                                      оставили тук – в този град,

                                                      мечти и тъги, и радост, и всичко,

                                                      с което градили сме нашия свят.

                                                          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илзе Енчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Част от живота ни все е на някаква гара...
    Прегръщам те!
  • Сбогуване...Сбогуване...градове...любови...Поздрави!!!
  • Ще махаме весело и натъжено...
    обичам пътуването...но сбогуването ме натъжава...
    трогна ме, миличка...празната гара в душата остава...завинаги...
    прегръщам те с много обич, милата ми Илзичко...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...