27 июн. 2008 г., 09:50

Прощално

946 0 3


 

ПРОЩАЛНО

 

                                                      Ще отпътуваме.

                                                      Зад нас ще остане празната гара,

                                                      изпратила много тъга и любов.

                                                      И може би нявга

                                                      мотиви от песничка стара

                                                      ще викат сълзите от спомена –

                                                      все още нов.

                                                      Ще махаме весело и натъжено,

                                                      оставили тук – в този град,

                                                      мечти и тъги, и радост, и всичко,

                                                      с което градили сме нашия свят.

                                                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илзе Енчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Част от живота ни все е на някаква гара...
    Прегръщам те!
  • Сбогуване...Сбогуване...градове...любови...Поздрави!!!
  • Ще махаме весело и натъжено...
    обичам пътуването...но сбогуването ме натъжава...
    трогна ме, миличка...празната гара в душата остава...завинаги...
    прегръщам те с много обич, милата ми Илзичко...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...