27.06.2008 г., 9:50

Прощално

933 0 3


 

ПРОЩАЛНО

 

                                                      Ще отпътуваме.

                                                      Зад нас ще остане празната гара,

                                                      изпратила много тъга и любов.

                                                      И може би нявга

                                                      мотиви от песничка стара

                                                      ще викат сълзите от спомена –

                                                      все още нов.

                                                      Ще махаме весело и натъжено,

                                                      оставили тук – в този град,

                                                      мечти и тъги, и радост, и всичко,

                                                      с което градили сме нашия свят.

                                                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илзе Енчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Част от живота ни все е на някаква гара...
    Прегръщам те!
  • Сбогуване...Сбогуване...градове...любови...Поздрави!!!
  • Ще махаме весело и натъжено...
    обичам пътуването...но сбогуването ме натъжава...
    трогна ме, миличка...празната гара в душата остава...завинаги...
    прегръщам те с много обич, милата ми Илзичко...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....