Когато си тръгна, нека бъда във бяло,
oчите отворени нека спират дъха,
с орхидеи покрийте мъртвото тяло,
а после нека горя!

В пламъка вижте мойта душа,
че грешен съм бил затова ще горя.
Възникнах от пепел и пак в пепелта
се връщам щом изгоря!

Почувствали вятъра той носи праха,
побрал е и мен в свойта ръка.
Докато го има вятърът в вас,
с него ще бъда и аз!

Когато вали, а дъждът е солен
спомнете си вие отново за мен,
тези малки капки вода са мойте,
сълзи от прахта!