18.03.2017 г., 20:52 ч.

Прощално 

  Поезия » Философска
947 3 0
Когато си тръгна, нека бъда във бяло,
oчите отворени нека спират дъха,
с орхидеи покрийте мъртвото тяло,
а после нека горя!
В пламъка вижте мойта душа,
че грешен съм бил затова ще горя.
Възникнах от пепел и пак в пепелта
се връщам щом изгоря!
Почувствали вятъра той носи праха,
побрал е и мен в свойта ръка.
Докато го има вятърът в вас,
с него ще бъда и аз! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Димитров Всички права запазени

Предложения
: ??:??