18 мар. 2017 г., 20:52

Прощално

1.2K 3 0

Когато си тръгна, нека бъда във бяло,
oчите отворени нека спират дъха,
с орхидеи покрийте мъртвото тяло,
а после нека горя!

 

В пламъка вижте мойта душа,
че грешен съм бил затова ще горя.
Възникнах от пепел и пак в пепелта
се връщам щом изгоря!

 

Почувствали вятъра той носи праха,
побрал е и мен в свойта ръка.
Докато го има вятърът в вас,
с него ще бъда и аз!

 

Когато вали, а дъждът е солен
спомнете си вие отново за мен,
тези малки капки вода са мойте,
сълзи от прахта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...