Прощално

3 nov 2023, 21:38 2023-11-04T06:47:42+02:00

Poesía » Del paisaje

251 0 2

Щом приключа тука на земята
и припърхат ангели с криле
с тях ще литна аз към синевата
в синьото, копринено небе!

Е, какво можах, това направих!
Времето не стигна ми! Уви!
Някой друг след мен ще го направи!
Някой друг! Едва ли? Може би!

Не! Не съжалявам, че приключих
сметките на старата земя!
Във замяна в този миг получих
мир, спокойствие и тишина!

Вече е свободна и душата
от интриги, завист и лъжи!
Тук, високо горе в небесата
около звездите ще кръжи!

Моля ви приятели, простете
че така си тръгнах аз от вас!
Запалете свещ и ме помните!
Просто е! Дойде и моят час!

03.11.2023 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

M1234567891 (Миночка Митева)

2023-11-04T18:22:25+02:00

Интересен стих, но още никой не се е върнал да каже! Може би е така.
ИнаКалина

2023-11-03T23:15:00+02:00

Хубав стих. Ако ставаше по наша воля всичко... изглежда и там не е лесно.