3 nov 2023, 21:38 2023-11-04T06:47:42+02:00

Прощално

Poesía » Del paisaje

505 0 2

Щом приключа тука на земята
и припърхат ангели с криле
с тях ще литна аз към синевата
в синьото, копринено небе!

Е, какво можах, това направих!
Времето не стигна ми! Уви!
Някой друг след мен ще го направи!
Някой друг! Едва ли? Може би!

Не! Не съжалявам, че приключих
сметките на старата земя!
Във замяна в този миг получих
мир, спокойствие и тишина!

Вече е свободна и душата
от интриги, завист и лъжи!
Тук, високо горе в небесата
около звездите ще кръжи!

Моля ви приятели, простете
че така си тръгнах аз от вас!
Запалете свещ и ме помните!
Просто е! Дойде и моят час!

03.11.2023 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

M1234567891 (Миночка Митева)

Интересен стих, но още никой не се е върнал да каже! Може би е така.

2023-11-04T18:22:25+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Хубав стих. Ако ставаше по наша воля всичко... изглежда и там не е лесно.

2023-11-03T23:15:00+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0