3 нояб. 2023 г., 21:38  

Прощално

506 0 2
Прощално

 

Щом приключа тука на земята
и припърхат ангели с криле
с тях ще литна аз към синевата
в синьото, копринено небе!

Е, какво можах, това направих!
Времето не стигна ми! Уви!
Някой друг след мен ще го направи!
Някой друг! Едва ли? Може би!

Не! Не съжалявам, че приключих
сметките на старата земя!
Във замяна в този миг получих
мир, спокойствие и тишина!

Вече е свободна и душата
от интриги, завист и лъжи! 
Тук, високо горе в небесата
около звездите ще кръжи!

Моля ви приятели, простете
че така си тръгнах аз от вас!
Запалете свещ и ме помните!
Просто е! Дойде и моят час!

 

03.11.2023 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...