3 нояб. 2023 г., 21:38  

Прощално

510 0 2
Прощално

 

Щом приключа тука на земята
и припърхат ангели с криле
с тях ще литна аз към синевата
в синьото, копринено небе!

Е, какво можах, това направих!
Времето не стигна ми! Уви!
Някой друг след мен ще го направи!
Някой друг! Едва ли? Може би!

Не! Не съжалявам, че приключих
сметките на старата земя!
Във замяна в този миг получих
мир, спокойствие и тишина!

Вече е свободна и душата
от интриги, завист и лъжи! 
Тук, високо горе в небесата
около звездите ще кръжи!

Моля ви приятели, простете
че така си тръгнах аз от вас!
Запалете свещ и ме помните!
Просто е! Дойде и моят час!

 

03.11.2023 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...