10 sept 2023, 10:13

Прощавай, бабо

  Poesía
839 4 2

Бабо, здравей,
моля те само за миг още веднъж ми пропей.
Наближава вече месец трети,
но душата ми продължава да трепери.
Трепери, защото те няма
и съжалявам, че от отдавна не съм те видяла.
Съжалявам, че не успях да ти кажа сбогом
и никога няма да успея,
затова в скръб ще живея.
Липсваш ми бабо,
от безброй години,
когато свършиха светлите ми дни.
Липсваш ми бабо,
от както си отиде от дома
и сега като знам, че завинаги те няма,
в сърцето ми се появява все по-голяма рана.
Желаех да те видя всяка година,
желаех да те чуя всеки ден,
но нямах възможност.
Може би нямах силната воля
да ти звънна
и когато веднъж ти го направи,
времето започна да се бави.
Съжалявам, че не успях да те потърся
и да бъда с теб всяка секунда.
Съжалявам, че не бях с теб през тежките ти години
и макар да е твърде късно,
казвам ти "Здравей, бабо! Липсваш ми!".
Липсва ми готвенето ти,
игрите, забавата,
добротата към мен.
Липсва ми гласът ти пламен.
За жалост сега е късно
и чувствам се гузно,
че чак сега сетих се за теб,
когато вече не мога да те докосна
или пък да те чуя.
Знай, че винаги съм те обичала
и никога с лошо не съм те наричала.
Искам си те обратно, бабо,
но знам, че не мога да те върна.
За това сещам се за нас
и за нашия приказен свят.
Пиша ти това прощално стихотворение
и се надявам наистина да ми простиш
и да продължиш над мен с дядо да бдиш.

Обичам те и винаги съм те обичала.
Съжалявам за всичко, което не успях да споделя с теб,
но се надявам, че ще мога да го направя в съня си за напред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Компанска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истинско откровение в стих !
  • Това е истинска, самородна, искрена поезия, извираща от душата. В нея няма излишни неразбираеми метафори, няма превъзнесеност, няма претенции. Това е самородно злато! Поздравления и благодарности, Теодора!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...