10.09.2023 г., 10:13 ч.

Прощавай, бабо 

  Поезия
221 2 2

Бабо, здравей,
моля те само за миг още веднъж ми пропей.
Наближава вече месец трети,
но душата ми продължава да трепери.
Трепери, защото те няма
и съжалявам, че от отдавна не съм те видяла.
Съжалявам, че не успях да ти кажа сбогом
и никога няма да успея,
затова в скръб ще живея.
Липсваш ми бабо,
от безброй години,
когато свършиха светлите ми дни.
Липсваш ми бабо,
от както си отиде от дома
и сега като знам, че завинаги те няма,
в сърцето ми се появява все по-голяма рана.
Желаех да те видя всяка година,
желаех да те чуя всеки ден,
но нямах възможност.
Може би нямах силната воля
да ти звънна
и когато веднъж ти го направи,
времето започна да се бави.
Съжалявам, че не успях да те потърся
и да бъда с теб всяка секунда.
Съжалявам, че не бях с теб през тежките ти години
и макар да е твърде късно,
казвам ти "Здравей, бабо! Липсваш ми!".
Липсва ми готвенето ти,
игрите, забавата,
добротата към мен.
Липсва ми гласът ти пламен.
За жалост сега е късно
и чувствам се гузно,
че чак сега сетих се за теб,
когато вече не мога да те докосна
или пък да те чуя.
Знай, че винаги съм те обичала
и никога с лошо не съм те наричала.
Искам си те обратно, бабо,
но знам, че не мога да те върна.
За това сещам се за нас
и за нашия приказен свят.
Пиша ти това прощално стихотворение
и се надявам наистина да ми простиш
и да продължиш над мен с дядо да бдиш.

Обичам те и винаги съм те обичала.
Съжалявам за всичко, което не успях да споделя с теб,
но се надявам, че ще мога да го направя в съня си за напред.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истинско откровение в стих !
  • Това е истинска, самородна, искрена поезия, извираща от душата. В нея няма излишни неразбираеми метафори, няма превъзнесеност, няма претенции. Това е самородно злато! Поздравления и благодарности, Теодора!
Предложения
: ??:??