10.09.2023 г., 10:13

Прощавай, бабо

829 4 2

Бабо, здравей,
моля те само за миг още веднъж ми пропей.
Наближава вече месец трети,
но душата ми продължава да трепери.
Трепери, защото те няма
и съжалявам, че от отдавна не съм те видяла.
Съжалявам, че не успях да ти кажа сбогом
и никога няма да успея,
затова в скръб ще живея.
Липсваш ми бабо,
от безброй години,
когато свършиха светлите ми дни.
Липсваш ми бабо,
от както си отиде от дома
и сега като знам, че завинаги те няма,
в сърцето ми се появява все по-голяма рана.
Желаех да те видя всяка година,
желаех да те чуя всеки ден,
но нямах възможност.
Може би нямах силната воля
да ти звънна
и когато веднъж ти го направи,
времето започна да се бави.
Съжалявам, че не успях да те потърся
и да бъда с теб всяка секунда.
Съжалявам, че не бях с теб през тежките ти години
и макар да е твърде късно,
казвам ти "Здравей, бабо! Липсваш ми!".
Липсва ми готвенето ти,
игрите, забавата,
добротата към мен.
Липсва ми гласът ти пламен.
За жалост сега е късно
и чувствам се гузно,
че чак сега сетих се за теб,
когато вече не мога да те докосна
или пък да те чуя.
Знай, че винаги съм те обичала
и никога с лошо не съм те наричала.
Искам си те обратно, бабо,
но знам, че не мога да те върна.
За това сещам се за нас
и за нашия приказен свят.
Пиша ти това прощално стихотворение
и се надявам наистина да ми простиш
и да продължиш над мен с дядо да бдиш.

Обичам те и винаги съм те обичала.
Съжалявам за всичко, което не успях да споделя с теб,
но се надявам, че ще мога да го направя в съня си за напред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинско откровение в стих !
  • Това е истинска, самородна, искрена поезия, извираща от душата. В нея няма излишни неразбираеми метафори, няма превъзнесеност, няма претенции. Това е самородно злато! Поздравления и благодарности, Теодора!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...