rozza (Радка Миндова) rozza (Радка Миндова)
9 365
3 feb 2011, 16:23

Прощавай, татко...

  Poesía » Otra
1.3K 0 7

 

 

                          Прощавай, татко, но вече

                          няма тежест твойта дума.

                          Даже лекичкият вятър

                          я вдига като ланска шума...

 

                          Знам, след дъжд ще ме подхлъзне.

                          Не зная още как да падам...

                          Не страдам... не страдам...

                          Не страдам!

 

                          От тези думи събрах си

                          шепа халосни куршуми...

                          Не, не ме убиха...

                          Направиха ме много тиха...

 

                                                                                  03.01.2011 год.

                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0