rozza (Радка Миндова) rozza (Радка Миндова)
9 365
3 февр. 2011 г., 16:23

Прощавай, татко...

1.3K 0 7

 

 

                          Прощавай, татко, но вече

                          няма тежест твойта дума.

                          Даже лекичкият вятър

                          я вдига като ланска шума...

 

                          Знам, след дъжд ще ме подхлъзне.

                          Не зная още как да падам...

                          Не страдам... не страдам...

                          Не страдам!

 

                          От тези думи събрах си

                          шепа халосни куршуми...

                          Не, не ме убиха...

                          Направиха ме много тиха...

 

                                                                                  03.01.2011 год.

                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0