rozza (Радка Миндова) rozza (Радка Миндова)
9 365
Feb 3, 2011, 4:23 PM

Прощавай, татко...

  Poetry » Other
1.3K 0 7

 

 

                          Прощавай, татко, но вече

                          няма тежест твойта дума.

                          Даже лекичкият вятър

                          я вдига като ланска шума...

 

                          Знам, след дъжд ще ме подхлъзне.

                          Не зная още как да падам...

                          Не страдам... не страдам...

                          Не страдам!

 

                          От тези думи събрах си

                          шепа халосни куршуми...

                          Не, не ме убиха...

                          Направиха ме много тиха...

 

                                                                                  03.01.2011 год.

                        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0