5 may 2006, 17:41

Прощавам ти

  Poesía
1.2K 0 4

Обиколила хиляди тела,
изневерила ми с кого ли не,
ти пак при мен се връщаш
и търсиш път към моето сърце.

Какво не направих за тебе?
Ти - малка кукла в чужи ръце,
през какви ли мъки не преминах,
за да те върна пак при своето сърце?

За каква се мислиш, предателко подла,
за какво си се вкопчила в мен?
Аз преродих се от толкова болка,
за мене няма нощ и няма ден.

А ти стоиш все там -
във ъгъла на моето сърце
и обляна в сълзи, молеща за прошка,
от срам ти вече криеш своето лице.

И за какво се върна, какво все още търсиш?
Нима за прошка ти дойде?
Но как да ти простя кажи ми?!
Ти тръгна от мен, малко след като дойде...
 
...Но трепереща от болка,
намирам сила в новата мечта.
Ето, аз отново ти прощавам,
моя подла и изтрадала душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Келорска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....