Прощавам ти
Обиколила хиляди тела,
изневерила ми с кого ли не,
ти пак при мен се връщаш
и търсиш път към моето сърце.
Какво не направих за тебе?
Ти - малка кукла в чужи ръце,
през какви ли мъки не преминах,
за да те върна пак при своето сърце?
За каква се мислиш, предателко подла,
за какво си се вкопчила в мен?
Аз преродих се от толкова болка,
за мене няма нощ и няма ден.
А ти стоиш все там -
във ъгъла на моето сърце
и обляна в сълзи, молеща за прошка,
от срам ти вече криеш своето лице.
И за какво се върна, какво все още търсиш?
Нима за прошка ти дойде?
Но как да ти простя кажи ми?!
Ти тръгна от мен, малко след като дойде...
...Но трепереща от болка,
намирам сила в новата мечта.
Ето, аз отново ти прощавам,
моя подла и изтрадала душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Келорска Всички права запазени
