ПРОЩАЛНО

Напират сините простори

И майско слънце в тях блести…

Пред нас живота се отвори,

и свой`те пътища разкри!

От днеска не сме ученици.

Живота ни до днес бе в час.

Летяхме като волни птици.

И радостта бе между нас.

Живеехме почти безгрижно,

но и това ще има край!

Надеждите ни безнадеждно

с краката си ще стъпче Май!

Прощавай, наше  училище!

…Учители и младини!

Вий с огън като от огнище,

за цял живот ни зареди

Прощавайте, другари мили,

приятели за цял живот,

прегръщам ви със всички сили,

желая ви цъфтеж и… плод!

Прощавай, минало безгрижно!

Елате нови славни дни!

Елате с нас скоропостижно,т

това са нашите мечти!

Бих искал да сме горди хора,

да влезем в  новия живот

и да се трудим неуморно,

и винаги да търсим брод!

И Руси, гледате го скромен,

ще стане утре лекар той.

А Петър - инженер способен,

ще влезе в минния забой…

И Данчето с очите живи,

на село, с трактор ще снове.

И всички ний ще сме щастливи…

И няма сила да ни спре!

А може би и аз самият,

ще съм с мечтите на поет.

Кусурите си ще надвия

и вечно ще вървя напред…

Светлеят майските простори!

На слънцето сълзи блестят!

Пред нас живота  заговори

и пътища пред  нас разкри!

1952г.Първомай