Mar 18, 2014, 10:17 PM

Прощаване

  Poetry » Civic
460 0 0

 

ПРОЩАЛНО

 

Напират сините простори

И майско слънце в тях блести…

Пред нас живота се отвори,

и свой`те пътища разкри!

 

От днеска не сме ученици.

Живота ни до днес бе в час.

Летяхме като волни птици.

И радостта бе между нас.

 

Живеехме почти безгрижно,

но и това ще има край!

Надеждите ни безнадеждно

с краката си ще стъпче Май!

 

Прощавай, наше  училище!

…Учители и младини!

Вий с огън като от огнище,

за цял живот ни зареди

 

 

Прощавайте, другари мили,

приятели за цял живот,

прегръщам ви със всички сили,

желая ви цъфтеж и… плод!

 

Прощавай, минало безгрижно!

Елате нови славни дни!

Елате с нас скоропостижно,т

това са нашите мечти!

 

Бих искал да сме горди хора,

да влезем в  новия живот

и да се трудим неуморно,

и винаги да търсим брод!

 

И Руси, гледате го скромен,

ще стане утре лекар той.

А Петър - инженер способен,

ще влезе в минния забой…

 

И Данчето с очите живи,

на село, с трактор ще снове.

И всички ний ще сме щастливи…

И няма сила да ни спре!

 

А може би и аз самият,

ще съм с мечтите на поет.

Кусурите си ще надвия

и вечно ще вървя напред…

 

Светлеят майските простори!

На слънцето сълзи блестят!

Пред нас живота  заговори

и пътища пред  нас разкри!

 

1952г.Първомай

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...