26 mar 2025, 8:32

Простак

  Poesía
367 0 0

Имаме природа много проста,

но залитаме от нея доста.

Страх ни е да сме загубеняци 

и превръщаме се в простаци.

 

Характерна черта на простака

е това, че е винаги в атака.

Всичко чуждо иска да погази,

смисленото в другите той мрази.

 

С простак не можеш да се бориш,

това е като в помията да ровиш.

Молбата ти за справедливост

той посреща със свадливост.

 

Е, как тогава да не го "нахраниш",

щом собствената участ браниш?

И неусетно ставаш като него -

едно грозно и смърдящо его!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...