Mar 26, 2025, 8:32 AM

Простак

  Poetry
361 0 0

Имаме природа много проста,

но залитаме от нея доста.

Страх ни е да сме загубеняци 

и превръщаме се в простаци.

 

Характерна черта на простака

е това, че е винаги в атака.

Всичко чуждо иска да погази,

смисленото в другите той мрази.

 

С простак не можеш да се бориш,

това е като в помията да ровиш.

Молбата ти за справедливост

той посреща със свадливост.

 

Е, как тогава да не го "нахраниш",

щом собствената участ браниш?

И неусетно ставаш като него -

едно грозно и смърдящо его!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...