Простена си!
Прощавам ти, дори съм благодарен!
За всичките ни мигове безвремие,
за крачките, които не направи,
а аз ги претворих в стихотворения.
Прощавам ти за дългите си нощи,
в които извалявах те на дъжд
и с мислите си идвах ти на гости,
а все не те докосвах, като мъж...
Прощавам за невинните илюзии
от плахия ти опит за обичане.
Животът не предпазва от контузии.
Поглеждай го в очите! Не надничай!
Прощавам ти, но вече си отивам.
Не вярваш ли? Аз спрях да се надявам.
Една любов за двама не умирала...
Умира, щом единият го няма!
Стихопат.
Danny Diester
27.11.2021
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados