diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
24.09.2022 г., 10:00

Простена си!

486 3 4

Прощавам ти, дори съм благодарен!

За всичките ни мигове безвремие, 

за крачките, които не направи, 

а аз ги претворих в стихотворения. 

Прощавам ти за дългите си нощи, 

в които извалявах те на дъжд 

и с мислите си идвах ти на гости, 

а все не те докосвах, като мъж... 

Прощавам за невинните илюзии 

от плахия ти опит за обичане. 

Животът не предпазва от контузии. 

Поглеждай го в очите! Не надничай! 

Прощавам ти, но вече си отивам. 

Не вярваш ли? Аз спрях да се надявам. 

Една любов за двама не умирала... 

Умира, щом единият го няма! 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

27.11.2021

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Plevel (Силвия Илиева)
    Plevel (Силвия Илиева)
    Любовта наистина не умира сама по себе си, защото тя е просто едно чувство. Ние сами я рушим, не я съхраняваме, но дори и разрушена, тя има способността да се превъплъщава и да се преражда. Затова ако ние сме жестоки с нея, безразлични, това не касае толкова любовта, колкото нашето - АЗ. Тя винаги намира пътища и начин.
  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Приятно.
  • yotovava (Валентина Йотова)
    yotovava (Валентина Йотова)
    Една любов за двама не умирала...
    Умира, щом единият го няма!
  • Ida-L (Лидия)
    Ida-L (Лидия)
    Много хубаво си го казал: " Една любов за двама не умирала...//Умира щом единият го няма!"

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0