24.09.2022 г., 10:00 ч.

Простена си! 

  Поезия » Любовна
222 3 4

Прощавам ти, дори съм благодарен!

За всичките ни мигове безвремие, 

за крачките, които не направи, 

а аз ги претворих в стихотворения. 

Прощавам ти за дългите си нощи, 

в които извалявах те на дъжд 

и с мислите си идвах ти на гости, 

а все не те докосвах, като мъж... 

Прощавам за невинните илюзии 

от плахия ти опит за обичане. 

Животът не предпазва от контузии. 

Поглеждай го в очите! Не надничай! 

Прощавам ти, но вече си отивам. 

Не вярваш ли? Аз спрях да се надявам. 

Една любов за двама не умирала... 

Умира, щом единият го няма! 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

27.11.2021

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта наистина не умира сама по себе си, защото тя е просто едно чувство. Ние сами я рушим, не я съхраняваме, но дори и разрушена, тя има способността да се превъплъщава и да се преражда. Затова ако ние сме жестоки с нея, безразлични, това не касае толкова любовта, колкото нашето - АЗ. Тя винаги намира пътища и начин.
  • Приятно.
  • Една любов за двама не умирала...
    Умира, щом единият го няма!
  • Много хубаво си го казал: " Една любов за двама не умирала...//Умира щом единият го няма!"
Предложения
: ??:??