Прощавам ти, дори съм благодарен!
За всичките ни мигове безвремие,
за крачките, които не направи,
а аз ги претворих в стихотворения.
Прощавам ти за дългите си нощи,
в които извалявах те на дъжд
и с мислите си идвах ти на гости,
а все не те докосвах, като мъж...
Прощавам за невинните илюзии
от плахия ти опит за обичане.
Животът не предпазва от контузии.
Поглеждай го в очите! Не надничай! ...