3 mar 2008, 12:51

Простете, баронесо... 

  Poesía » Civil
1154 0 31
 

Простете, баронесо, че покоя Ви

с въпросите си нарушавам.

В бръшлянна тишина край гроба

събитията кротко са заспали...

Кажете, липсва ли Ви шепотът

на сребърните брезови листа?

И утрото под родното небе,

и стъпките от родната земя?

Която тук е само шепичка -

донесена от там и във ръка.

За да не сте съвсем далечна,

за да не сте съвсем сама...

Самотна ли сте, баронесо, затова,

че вечността Ви прикова на място

в земята ни далеч от Петроград?

Край Бяла - тук ръцете Ви останаха,

раздали милосърдието без остатък.

Наричали Ви "ангел милосердия",

а страдащите тихо благославяли

усмивката в очите с цвят на кестен,

сърцето на обичаща жена,

изчезващата болка под ръцете Ви,

онази другоземна доброта, която

не пощади дори самата себе си...

Тъгувате ли за салонния си смях

и шумолящи рокли от коприна?

И връща ли се пак заради тях

духът Ви нощем в старата родина?

Тъгувате ли днес заради някога,

напук, че си послушахте сърцето?

Дойдохте тук с войната като факел

и изгоряхте, за да ни е светло...

 

24.01.2008г. 130 г. от смъртта на Ю. Вревская

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??