Простете, баронесо...
Простете, баронесо, че покоя Ви
с въпросите си нарушавам.
В бръшлянна тишина край гроба
събитията кротко са заспали...
Кажете, липсва ли Ви шепотът
на сребърните брезови листа?
И утрото под родното небе,
и стъпките от родната земя?
Която тук е само шепичка -
донесена от там и във ръка.
За да не сте съвсем далечна,
за да не сте съвсем сама...
Самотна ли сте, баронесо, затова,
че вечността Ви прикова на място
в земята ни далеч от Петроград?
Край Бяла - тук ръцете Ви останаха,
раздали милосърдието без остатък.
Наричали Ви "ангел милосердия",
а страдащите тихо благославяли
усмивката в очите с цвят на кестен,
сърцето на обичаща жена,
изчезващата болка под ръцете Ви,
онази другоземна доброта, която
не пощади дори самата себе си...
Тъгувате ли за салонния си смях
и шумолящи рокли от коприна?
И връща ли се пак заради тях
духът Ви нощем в старата родина?
Тъгувате ли днес заради някога,
напук, че си послушахте сърцето?
Дойдохте тук с войната като факел
и изгоряхте, за да ни е светло...
24.01.2008г. 130 г. от смъртта на Ю. Вревская
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
