30 oct 2007, 0:25

Простете, забравете...

  Poesía
1.1K 0 4
Любов, прости ми
за всяка сълза.
Живот, прости ми
грешките по моя вина.
Човек съм аз,
греша и плача.
И като човек във този час
ще се смутя, но напред ще крача.
И да, жена съм, често пряма.
И да, присъствам в неговите сънища,
но той превърна живота ми във драма.
И седя безпомощна пред невидими кръстопътища.
Приятели, благодаря,
че бяхте и сте тук.
Че на всичко ми показахте добрата страна
и на грешките ми простихте, както никой друг...
Сърце, не мислиш ли, че е вече време
да простиш, за да забравиш.
Само аз и ти знаем колко ще ни отнеме.
Давай, ти знаеш как да го направиш.
Очите ми, и вие ми простете.
Онази снимка няма вече да ви гори.
Сълзите ми, по лицето ми течете,
но от щастие и заради изпълнени мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...