30 окт. 2007 г., 00:25

Простете, забравете...

1.1K 0 4
Любов, прости ми
за всяка сълза.
Живот, прости ми
грешките по моя вина.
Човек съм аз,
греша и плача.
И като човек във този час
ще се смутя, но напред ще крача.
И да, жена съм, често пряма.
И да, присъствам в неговите сънища,
но той превърна живота ми във драма.
И седя безпомощна пред невидими кръстопътища.
Приятели, благодаря,
че бяхте и сте тук.
Че на всичко ми показахте добрата страна
и на грешките ми простихте, както никой друг...
Сърце, не мислиш ли, че е вече време
да простиш, за да забравиш.
Само аз и ти знаем колко ще ни отнеме.
Давай, ти знаеш как да го направиш.
Очите ми, и вие ми простете.
Онази снимка няма вече да ви гори.
Сълзите ми, по лицето ми течете,
но от щастие и заради изпълнени мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...