От дълго премислях как да споделя
с теб този страх,който ме теразае и до днес.
Но всеки път щом те видя,сяшак немея,
сякаш пред мен стой сянка,а не човек...
Аз съм грешна,и никой не може да ме унивини.
Сама пред себе си признах вината.
При теб с приведена глава и глас,нашепващ "Прости"
идвам,готова да си излея душата....
Приемаш ли ме днес?
Позволяваш ли ми да застана пак до тебе?
Да гледам през прозореца света със твоите очи
и да трепти с полъха на вятъра всичко в мене... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse