10 oct 2006, 0:43

Прости ...

  Poesía
956 0 3
Aлекс
Ангелче
Прости
Изпих съня ти, сестро, с безкрайните тревоги.
И миг дори за тебе не помислих...
Сега думи да намеря, за извинение не мога
и не зная как душата си от греховете да пречистя.
Прошка да искам, ще е малко,
за всички твои безсънни нощи прекарани до мен...
Да се оправдавам - ще бъде адски жалко,
но за разплата все някога ще дойде ден!
Сестрице моя , приеми част от моята болка,
за доказателство, че силно те обичам!
Думите ми, не искам да служат само за обложка
и от теб, нямам право нищо да искам...

Не се терзай за миналото, твоята слабост,
не е била порок, а обич, може би несподелена...
Не заслужаваш ти, за никого да страдаш,
за никого...най-малкото - за мене!
Разбирам всичко ,в твоите очи се отразява
изгубеното време, сърцето разпиляно...
Любовта ти пътник е била,следи оставя
по картата на миналото, в тъга пропиляно.

Отварям очи отново днес и ме е страх да те погледна!
Не мога да дишам! Много аз те нараних...
Ти знам - ще ми простиш, но някога дали ще прогледна?!
Прекалено много аз от минало, се промених...
Влюбих се в силата на вятъра, обичта ти назад оставих,
не помислих за твоята още по-крехка душа...
За сълзите твой - без жал аз забравих,
но някой ден теб, ако на свое място поставя, няма да си простя!

Аз прощавам, на твоето, малко ,наивно сърце,
както само сестра на сестрата прощава... Помни!
Някой отдавна, нашето време отне,
но времето е време - без жал да се раздава...
Не искай за своето минало прошка от мен,
не искай да връщаш дните назад и почти...
почти да научиш, че всеки миг е простен,
когато обичаш, когато до мене си ти!
Прегърни във силна прегръдка живота,
и виж , през стария прозорец - навън вали!
Отива си завинаги една история за самотата
и идва чиста ... надеждата на нашите дни!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...