Прости ...
957
0
3
|
Aлекс Ангелче Прости Изпих съня ти, сестро, с безкрайните тревоги. И миг дори за тебе не помислих... Сега думи да намеря, за извинение не мога и не зная как душата си от греховете да пречистя. Прошка да искам, ще е малко, за всички твои безсънни нощи прекарани до мен... Да се оправдавам - ще бъде адски жалко, но за разплата все някога ще дойде ден! Сестрице моя , приеми част от моята болка, за доказателство, че силно те обичам! Думите ми, не искам да служат само за обложка и от теб, нямам право нищо да искам... Не се терзай за миналото, твоята слабост, не е била порок, а обич, може би несподелена... Не заслужаваш ти, за никого да страдаш, за никого...най-малкото - за мене! Разбирам всичко ,в твоите очи се отразява изгубеното време, сърцето разпиляно... Любовта ти пътник е била,следи оставя по картата на миналото, в тъга пропиляно. Отварям очи отново днес и ме е страх да те погледна! Не мога да дишам! Много аз те нараних... Ти знам - ще ми простиш, но някога дали ще прогледна?! Прекалено много аз от минало, се промених... Влюбих се в силата на вятъра, обичта ти назад оставих, не помислих за твоята още по-крехка душа... За сълзите твой - без жал аз забравих, но някой ден теб, ако на свое място поставя, няма да си простя! Аз прощавам, на твоето, малко ,наивно сърце, както само сестра на сестрата прощава... Помни! Някой отдавна, нашето време отне, но времето е време - без жал да се раздава... Не искай за своето минало прошка от мен, не искай да връщаш дните назад и почти... почти да научиш, че всеки миг е простен, когато обичаш, когато до мене си ти! Прегърни във силна прегръдка живота, и виж , през стария прозорец - навън вали! Отива си завинаги една история за самотата и идва чиста ... надеждата на нашите дни!... |
© Александра Матеева All rights reserved.
